Публикувано на: 04.09.2026 г. | Автор: Беррин Йешил
Какво следва отвъд членството?
Новата реалност на отношенията между Турция и ЕС през 2026 г.
От години отношенията между Турция и Европейския съюз се свеждат до един въпрос: ще стане ли Турция член на ЕС? През 2026 г. по-полезният въпрос е друг: какви отношения могат да изградят Анкара и Брюксел, докато преговорите за присъединяване остават в застой?
Този въпрос не е по-тесен от традиционния дебат за членството. Напротив, той по-точно описва реалното състояние на отношенията. Турция продължава да е страна-кандидат за членство, но преговорите не отбелязват съществен напредък от години. Европейската комисия я определя едновременно като страна-кандидат и ключов партньор, като посочва, че преговорите за присъединяване са в застой от 2018 г. [1]
Това обаче не означава, че връзките са замразени. Икономическите, търговските, политическите и свързаните със сигурността отношения между Турция и ЕС остават активни. Променената среда за сигурност в Европа и несигурността в глобалната икономика правят тази взаимозависимост още по-значима.
Първата половина на 2026 г. ясно открои този парадокс. На 6 февруари в Анкара турският министър на външните работи Хакан Фидан и европейският комисар по разширяването Марта Кос потвърдиха статута на Турция като страна-кандидат и подчертаха стратегическата стойност на отношенията ЕС–Турция за регионалната стабилност и икономическата устойчивост. Сред обсъдените теми бяха търговията, инвестициите, Митническият съюз, регионалната свързаност и подкрепата за бежанците. [2]
На 30 юни в Анкара се проведе нова среща на високо равнище между Хакан Фидан, върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас и европейските комисари Марта Кос и Магнус Брунер. Разговорите обхванаха отношенията ЕС–Турция, търговията, свързаността, миграцията, сигурността и външната политика. [3] На 2 юли в Истанбул се състоя Диалогът на високо равнище между ЕС и Турция по икономически въпроси. [4]
Тези развития показват, че отношенията между Турция и ЕС вече не могат да се разглеждат единствено през призмата на преговорите за членство. Новото не е, че перспективата за членство е изчезнала. Новото е, че отношенията придобиват стратегическо значение и извън самия процес на присъединяване.
Стар въпрос, нов отговор
Връзките между Турция и европейската интеграция имат дълга история. Споразумението от Анкара от 1963 г. поставя основата на институционалните отношения между Турция и тогавашната Европейска икономическа общност. Митническият съюз, договорен през 1995 г. и влязъл в сила на 31 декември 1995 г., задълбочава икономическата интеграция. През 1999 г. Турция получава статут на страна-кандидат, а през 2005 г. започват официалните преговори за присъединяване. [5]
Историята показва, че икономическата интеграция и политическото сближаване не винаги се движат с еднаква скорост, а напрежението между икономическата взаимозависимост и политическата дистанция остава трайна особеност на отношенията ЕС–Турция. [6]
Днес Турция продължава да е страна-кандидат, но преговорите за присъединяване са в застой. Европейската комисия отбелязва, че през 2018 г. Съветът е констатирал, че преговорите фактически са стигнали до задънена улица, а политически и правни въпроси продължават да ограничават по-нататъшното развитие на процеса. [1]
Все пак отношенията не са прекъснати. Икономическата взаимозависимост остава значителна. През 2025 г. износът на ЕС за Турция възлиза на 114,3 млрд. евро, а вносът от Турция - на 103,3 млрд. евро. Общият стокообмен достига приблизително 217,6 млрд. евро. [7]
Турция и ЕС са свързани не само политически, но и икономически. Липсата на напредък по членството следователно не намалява значението на отношенията, но поставя друг въпрос: как могат да бъдат управлявани толкова интензивни икономически и стратегически връзки, ако членството не се реализира в обозримо бъдеще?
Значението на 2026 г.
Значението на 2026 г. не се изчерпва с проведените срещи на високо равнище. Раздвижване се наблюдава едновременно в няколко сфери. През февруари Европейската комисия постави на дневен ред икономическото и търговското сътрудничество, Митническия съюз, регионалната свързаност и подкрепата за бежанците. [2]
През юни дневният ред се разшири, включвайки наред с търговията и икономиката миграцията, сигурността, отбраната, свързаността и външната политика. [3] През юли икономическият диалог допълни тази политическа динамика. [4]
Търговията вече е свързана с икономическата сигурност и устойчивостта на веригите за доставки. Миграцията не е само въпрос на управление на границите; тя засяга мобилността, визовата политика и политическите отношения. Сигурността също надхвърля рамката на НАТО и се вписва в по-широка геополитическа картина - от Черно море и Кавказ до Близкия изток и транспортните и енергийните връзки на Европа.
Академичната литература отдавна разглежда отношенията ЕС–Турция през едновременното взаимодействие на членството, Митническия съюз, миграцията, енергетиката, транспорта и сигурността. [8] През 2026 г. обаче тя е по-видима и на политическо равнище.
Митническият съюз отвъд търговията
Митническият съюз е един от най-ясните примери за тази промяна. Влязъл в сила в края на 1995 г., той се превръща в основен инструмент за икономическата интеграция на Турция с европейската икономика. Исторически икономическата интеграция е била разглеждана не като крайна цел, а като средство за по-нататъшно сближаване с Европейската общност. [9]
Тридесет години по-късно условията на глобалната търговия са различни. Дигиталната търговия, сигурността на веригите за доставки, зеленият преход, въглеродните механизми и геополитическите рискове променят съдържанието на икономическата сигурност.
ЕС също променя собствената си митническа система. На 26 март 2026 г. Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха политическо споразумение за мащабна реформа на митническата рамка на Съюза. Сред основните елементи са по-голяма цифровизация, по-добро управление на риска и засилване на икономическата сигурност. [10]
Това е важно и за Турция. Модернизацията на Митническия съюз вече не е само въпрос на „повече търговия“. Тя засяга степента, в която Турция ще бъде част от новата икономическа и регулаторна архитектура на Европа.
В този контекст решението от 16 юли 2026 г. за взаимно признаване на програмите за упълномощени икономически оператори (AEO) между ЕС и Турция е особено показателно. Европейската комисия го определя като стъпка към по-тясно митническо сътрудничество в рамките на съществуващия Митнически съюз и към по-сигурни вериги за доставки. Споразумението ще влезе в сила след въвеждането на необходимия структуриран обмен на информация за статута на операторите. [11]
На пръв поглед това е техническа мярка, но в по-широк контекст тя показва, че дори при липса на напредък в преговорите за членство икономическата интеграция между Турция и ЕС може да се задълбочава в конкретни области.
Променящият се баланс в сигурността
Другата голяма промяна се наблюдава в областта на сигурността. Европейската среда за сигурност се промени значително през последните години. Пълномащабната война на Русия срещу Украйна, нарастващото стратегическо значение на Черно море, конфликтите в Близкия изток и развитието в Южен Кавказ промениха начина, по който Европа разглежда собствената си сигурност.
В тази среда геополитическото положение на Турция придобива още по-голямо значение. Турция е член на НАТО и се намира на пресечната точка между Черно море, Кавказ, Близкия изток и Средиземноморието. Затова става все по-трудно тя да бъде разглеждана като отделен въпрос в европейските дискусии за сигурността.
Това личи и от оценката на Европейската комисия, която определя Турция като ключов партньор на ЕС по въпроси като сигурност, миграция, търговия и климат. [1] Европейски и международни анализатори също все по-често разглеждат Турция в контекста на европейската сигурност. Въпросът вече не е само дали страната ще стане член на ЕС, а каква роля може да играе в променящата се европейска архитектура за сигурност. [12]
Това обяснява защо сигурността и отбраната заеха важно място в разговорите през юни 2026 г. [3] За Турция това създава възможност: отношенията с ЕС в сферата на сигурността могат да се развиват като самостоятелна област на сътрудничество, основана на общи интереси, а не само като възможен резултат от бъдещо членство.
Тук обаче има едно важно ограничение. Общите интереси не водят автоматично до политическо доверие.
Сътрудничество без достатъчно доверие
Бъдещето на отношенията между Турция и ЕС не може да бъде обяснено само чрез общите интереси. Наред с тях остават сериозни различия по въпроси като върховенството на закона, демократичните стандарти, основните права, Кипър и подходите към външната политика. Европейската комисия продължава да поставя тези въпроси в центъра на оценката си за Турция. [1]
Това е една от причините икономическото и стратегическото значение на Турция да не води автоматично до възобновяване на процеса на присъединяване. В академичната литература подобна ситуация често се разглежда през понятието „диференцирана интеграция“: държава извън ЕС може да бъде тясно интегрирана в определени области, без да е пълноправен член на Съюза. [8]
Турция вече има многослойна връзка с ЕС: Митнически съюз, кандидатура за членство и сътрудничество в областта на миграцията, търговията, енергетиката, транспорта и сигурността. Картината следователно не е нито на пълно сближаване, нито на пълно отдалечаване. По-точно е да се каже, че взаимната нужда нараства, но политическото доверие не се увеличава със същата скорост.
В това се състои основният парадокс на отношенията ЕС–Турция през 2026 г. Икономиката, сигурността, миграцията и регионалните развития сближават двете страни, докато политическите и нормативните различия затрудняват изграждането на по-дълбока институционална рамка.
Три възможни пътя
Настоящата ситуация очертава три основни възможности.
1. Възстановяване на процеса на присъединяване
Първият вариант е процесът на присъединяване отново да се превърне в основната рамка на отношенията. Това би запазило членството като дългосрочна стратегическа цел на Турция и би дало нов политически импулс на отношенията. За да се случи това обаче, ще трябва да бъдат преодолени политически и правни проблеми, натрупвани в продължение на години. Докладите на Европейската комисия показват, че сериозни различия остават именно в областите на демократичните институции, върховенството на закона и основните права. [1] В краткосрочен план този вариант не изглежда лесен.
2. Структурирано стратегическо сътрудничество
Вторият вариант е перспективата за членство да бъде запазена, без ежедневните отношения да зависят изцяло от напредъка на преговорите. Това би означавало по-редовни и институционализирани механизми за сътрудничество в областта на търговията, Митническия съюз, сигурността, миграцията, енергетиката, транспорта, цифровизацията и научното сътрудничество.
Подобен подход не изисква отказ от членство. Процесът на присъединяване и практическото сътрудничество могат да се развиват по различни, но взаимно допълващи се канали. Идеята за отношения отвъд традиционната рамка на членството вече заема важно място в академичните изследвания за ЕС–Турция. [8; 13]
3. Продължаване на настоящата неопределеност
Третият вариант е сегашното положение в голяма степен да се запази. Турция и ЕС ще продължат да си сътрудничат там, където имат общи интереси, но политическите различия ще възпрепятстват създаването на по-цялостна рамка.
В краткосрочен план това може да изглежда като най-лесният вариант. В дългосрочен план обаче той може да се окаже скъп и за двете страни. Колкото повече нараства взаимната зависимост, толкова по-необходими стават устойчиви институционални механизми, които да я управляват.
Заключение
В продължение на години отношенията между Турция и ЕС бяха представяни като проста дилема: ще стане ли Турция член на ЕС или не? Реалността през 2026 г. показва, че тази рамка вече не е достатъчна.
Турция остава страна-кандидат, а перспективата за присъединяване не е изчезнала. Същевременно стокообменът от приблизително 217,6 млрд. евро през 2025 г., подновените контакти на високо равнище през 2026 г. и конкретните стъпки в рамките на Митническия съюз показват, че отношенията ЕС–Турция са много по-широки от самите преговори за членство. [1; 7; 11]
Затова бъдещето на отношенията не трябва да се поставя единствено в рамката на въпроса „Кога ще има членство?“. По-реалистично е процесът на присъединяване и стратегическото сътрудничество да се разглеждат като два отделни, но взаимно допълващи се канала.
Това не означава да се пренебрегва политическото измерение на отношенията. Напротив, устойчивото сътрудничество в икономиката, сигурността и регионалната свързаност може да създаде пространство за постепенно възстановяване на политическия диалог. За Турция подобен подход би могъл да донесе по-големи икономически и стратегически ползи от отношенията с ЕС. За ЕС той би означавал по-ефективно използване на икономическия потенциал, геополитическото положение и ролята на Турция в сферата на сигурността.
Все пак, това ще изисква нещо повече от общи интереси, а именно способност за управление на различията.
В крайна сметка въпросът, който ще определя посоката на отношенията между Турция и ЕС през следващите години, може би не е само дали Турция ще стане член на Европейския съюз. По-важният въпрос е: могат ли Турция и Европейският съюз да управляват онова, по което не са съгласни, докато развиват онова, по което могат да бъдат партньори? Отговорът на този въпрос може да определи новата реалност на отношенията между Анкара и Брюксел.
Sources / Използвани източници
- [1] European Commission. “Türkiye – Enlargement and Eastern Neighbourhood.” Available at: https://enlargement.ec.europa.eu/countries/turkiye_en (Accessed: 18 August 2026).
- [2] European Commission. “Joint Statement by Turkish Foreign Minister H.E. Hakan Fidan and EU Commissioner for Enlargement H.E. Marta Kos Following Their Meeting in Ankara.” 6 February 2026. Available at: https://enlargement.ec.europa.eu/news/joint-statement-turkish-foreign-minister-he-hakan-fidan-and-eu-commissioner-enlargement-he-marta-kos-2026-02-06_en (Accessed: 18 August 2026).
- [3] European External Action Service. “Joint Press Release by Türkiye’s FM Hakan Fidan, HR/VP Kaja Kallas and EU Commissioners Marta Kos and Magnus Brunner Following Their Meeting in Ankara.” 30 June 2026. Available at: https://www.eeas.europa.eu/eeas/joint-press-release-türkiyes-fm-hakan-fidan-hrvp-kaja-kallas-and-eu-commissioners-marta-kos-and_en (Accessed: 18 August 2026).
- [4] European External Action Service Delegation to Türkiye. “Joint Statement on the EU–Türkiye High-Level Economic Dialogue.” 2 July 2026. Available at: https://www.eeas.europa.eu/delegations/türkiye/joint-statement-eu-turkiye-high-level-economic-dialogue_en?s=230 (Accessed: 18 August 2026).
- [5] European Commission. Türkiye Report 2025. 2025. Available at: https://enlargement.ec.europa.eu/document/download/4bb4ddd1-4f20-4ee0-92db-926996ec8dd1_en?filename=türkiye-report-2025.pdf (Accessed: 18 August 2026).
- [6] Turhan, E., and Reiners, W., eds. EU-Turkey Relations: Theories, Institutions, and Policies. Cham: Palgrave Macmillan, 2021. DOI: https://doi.org/10.1007/978-3-030-70890-0.
- [7] European Commission. “EU Trade Relations with Türkiye.” Available at: https://policy.trade.ec.europa.eu/eu-trade-relationships-country-and-region/countries-and-regions/turkiye_en (Accessed: 18 August 2026).
- [8] Tekin, F. “Differentiated Integration: An Alternative Conceptualization of EU–Turkey Relations.” In W. Reiners and E. Turhan, eds., EU-Turkey Relations: Theories, Institutions, and Policies. Cham: Palgrave Macmillan, 2021, pp. 157–181. DOI: https://doi.org/10.1007/978-3-030-70890-0_7.
- [9] Kuneralp, S. “The Customs Union between Turkey and the European Union.” In M. Westlake, ed., Outside the EU: Options for Britain. London: Agenda Publishing, 2020, pp. 63–72. DOI: https://doi.org/10.1017/9781788213141.007.
- [10] Council of the European Union. “EU Customs: Council and Parliament Agree on Landmark Reform.” 26 March 2026. Available at: https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2026/03/26/eu-customs-council-and-parliament-agree-on-landmark-reform/ (Accessed: 18 August 2026).
- [11] European Commission. “EU and Türkiye: A New Agreement to Strengthen Customs Cooperation.” 16 July 2026. Available at: https://taxation-customs.ec.europa.eu/news/eu-and-turkiye-new-agreement-strengthen-customs-cooperation-2026-07-16_en (Accessed: 18 August 2026).
- [12] Pierini, M. “Deciphering Europe’s Relationship with Turkey.” Carnegie Europe, 8 May 2026. Available at: https://carnegieendowment.org/europe/posts/2026/05/deciphering-europes-relationship-with-turkey (Accessed: 18 August 2026).
- [13] Gül, M., et al. “A Fragile Relationship: Turkey and the European Union Moving Beyond Membership with External Differentiated Integration.” Journal of European Public Policy, 2025. DOI: https://doi.org/10.1080/01402382.2024.2442870.