Публикувано на: 09.10.2026 г. | Автор: Беррин Йешил
Отвъд Монтрьо: Турция, ЕС и новият геополитически баланс в Черно море
Черно море рядко е било просто море. През последните десетилетия то беше граница между различни политически пространства, зона на руско-турско съперничество и важен елемент от сигурността на НАТО. След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през 2022 г. значението му отново се промени. Днес въпросите за морската сигурност се преплитат с търговията, енергетиката, критичната инфраструктура, военната мобилност и транспортните връзки между Европа, Кавказ и Централна Азия.
2026 г. дава особено ясен пример за тази промяна. Конвенцията от Монтрьо навърши 90 години, Европейският съюз започна да прилага новия си стратегически подход към Черно море, а срещата на върха на НАТО се проведе в Анкара на 7–8 юли 2026 г.
Тези събития изглеждат различни, но всъщност са свързани. Монтрьо определя правилата за достъпа до Черно море. НАТО определя рамката за колективната отбрана на Турция, България и Румъния. ЕС изгражда икономически, инфраструктурни и институционални връзки, които постепенно променят начина, по който регионът се свързва с останалата част на Европа.
Именно тук възниква основният въпрос на тази статия: какво се случва с черноморския баланс, когато сигурността на региона вече не се определя единствено от това кой контролира морето, а и от това кой контролира инфраструктурата, информацията, транспортните коридори и институционалните връзки около него?
Отговорът поставя Турция в центъра на анализа. Анкара изпълнява роля, която трудно може да бъде поета от друга държава или институция. Турция контролира достъпа през проливите, членува в НАТО, има значителни военноморски способности и поддържа дипломатически отношения както с Киев, така и с Москва. Паралелно с това ЕС постепенно увеличава присъствието си в Черно море чрез инвестиции, свързаност, морска сигурност и устойчивост.
Затова бъдещето на Черно море вероятно няма да бъде определено от един нов договор или от една нова институция. По-скоро то ще се формира чрез взаимодействието между Монтрьо, НАТО, ЕС, Турция, крайбрежните държави и инфраструктурните мрежи, които свързват Черно море с Европа и по-далечните региони на Евразия.
1. Монтрьо остава. Регионът около него се променя.
На 20 юли 1936 г. в Монтрьо е подписана Конвенцията относно режима на проливите. Деветдесет години по-късно, през 2026 г., тя все още представлява една от основите на черноморския ред. Турското Министерство на външните работи подчерта именно тази устойчивост по повод 90-годишнината през юли 2026 г., като определи Конвенцията като един от основните фактори за мира, сигурността и стабилността в Черно море и потвърди намерението на Анкара да продължи да я прилага.
Войната в Украйна показа практическото значение на този режим. След началото на пълномащабната руска инвазия Турция приложи разпоредбите на Конвенцията относно военните кораби по време на война. Решението имаше пряко отражение върху военноморската динамика в Черно море и отново показа защо проливите са толкова важен стратегически актив.
Същественото е, че Монтрьо не регулира цялата черноморска сигурност. Конвенцията определя режима на проливите, но не определя как държавите трябва да защитават подводните кабели, пристанищата или енергийната инфраструктура. Тя не създава система за обмен на информация за морската обстановка и не определя правилата за изграждане на транспортни коридори между Европа и Централна Азия.
Точно тук се изяснява смисълът на израза „отвъд Монтрьо“. Той не означава, че Конвенцията е остаряла, а че нейният обхват е различен от обхвата на съвременната регионална сигурност. Черно море вече е пространство, в което един инцидент с мина може да засегне търговското корабоплаване, повреда на подводен кабел може да има икономически последици и последици за сигурността, а прекъсване на транспортен маршрут може да се отрази върху европейските вериги за доставки. Правната рамка остава същата, докато стратегическата среда около нея вече е друга.
2. Турция: географията като стратегически ресурс
Турция заема рядко срещана позиция в европейската система за сигурност. Страната е едновременно черноморска държава, член на НАТО и регионална военна сила, контролира Турските проливи и е важен транспортен и енергиен коридор. Към това се добавя поддържането на работещи дипломатически канали както с Украйна, така и с Русия. Тази комбинация дава на Турция пространство за действие, с което не разполагат в същата степен нито ЕС, нито отделните черноморски държави.
Практическата стойност на турската позиция се вижда добре в регионалното морско сътрудничество. През 2026 г. Турция, България и Румъния продължиха дейността на MCM Black Sea — механизъм за противоминна дейност, създаден в отговор на заплахата от морски мини. На 13 януари 2026 г. представители на трите страни проведоха среща, посветена на морската сигурност в Черно море, а през същия месец части от групата посетиха Бургас за провеждане на съвместни тренировки. Турското Министерство на отбраната съобщи за деветата активация през март–април, а през юни 2026 г. групата проведе десетата си активация под турско командване.
Регионалната сигурност не винаги се изгражда чрез големи политически договори. Понякога тя се създава чрез конкретни механизми, които решават конкретен проблем: корабоплаването трябва да остане възможно в среда, в която морските мини представляват реална заплаха. От гледна точка на Турция този тип сътрудничество позволява на Анкара да участва активно в сигурността на западната част на Черно море, без да променя основните принципи на своята политика спрямо проливите. Тук проличава една от характеристиките на турската регионална политика: практическо сътрудничество там, където интересите съвпадат, при запазване на собственото пространство за маневриране.
3. ЕС влиза по-дълбоко в Черно море
През май 2025 г. Европейската комисия и върховният представител представиха новия Стратегически подход на ЕС към Черноморския регион. Документът очерта три основни направления: сигурност, стабилност и устойчивост; устойчив растеж и просперитет; опазване на околната среда и климатична устойчивост. По-важното е, че ЕС започна да разглежда Черно море не само като съседен регион, а като пространство, което свързва Европа с Южния Кавказ и Централна Азия.
Стратегията предвижда Черноморска инициатива за морска сигурност, включително създаване на Black Sea Maritime Security Hub. Целта е подобряване на морската безопасност, противоминната дейност, защитата на критичната морска инфраструктура и регионалното сътрудничество. Вторият основен инструмент е Connectivity Agenda, насочен към транспортните, енергийните и цифровите връзки между Европа, Кавказ и Централна Азия.
Това е важна промяна в начина, по който ЕС присъства в региона. Брюксел не се опитва да превърне ЕС в заместител на НАТО. Европейският принос се основава на инвестиции, инфраструктура, регулация, икономически инструменти, гражданска устойчивост и регионално сътрудничество. Първият доклад за изпълнението на стратегията беше публикуван на 6 юли 2026 г. — точно ден преди началото на срещата на върха на НАТО в Анкара. Тази последователност показва колко бързо Черно море излезе на преден план в европейския стратегически дневен ред през 2026 г.
4. Турция и ЕС: преплитане на интереси
Отношенията между Турция и ЕС често се разглеждат през нерешения въпрос за членството. Черно море предлага друга перспектива. Тук съществуват области, в които практическите интереси на Анкара и Брюксел се срещат независимо от по-широките политически различия.
Морската сигурност е първият пример. Турция вече работи с България и Румъния по противоминната дейност в рамките на MCM Black Sea. ЕС развива по-широка рамка за морска сигурност и защита на критичната инфраструктура. Двата подхода могат взаимно да се допълват.
Свързаността е вторият пример. В стратегията си ЕС изрично посочва Черно море като коридор към Южния Кавказ и Централна Азия. Турция заема централно място в тази география. Транспортните маршрути от Европа към Кавказ и Каспийско море преминават през пространство, в което турската инфраструктура и територия имат непосредствено значение.
Това създава специфична ситуация: Турция не е член на ЕС, но е част от инфраструктурното пространство, което ЕС се стреми да развива. Тя не е просто държава „по пътя“ към Централна Азия, а представлява един от основните възли на този маршрут.
5. Черно море като връзка между Европа и Централна Азия
Европейският интерес към Средния коридор трябва да се разглежда в този по-широк контекст. След 2022 г. и особено през динамичната 2026 г. необходимостта от диверсифициране на транспортните и икономическите маршрути придоби по-голямо стратегическо значение. Черно море се оказва в центъра на система, която свързва европейските пазари с Турция, Южния Кавказ, Каспийско море и Централна Азия.
Тази връзка има икономическо измерение, но сигурността постепенно се превръща в нейно задължително условие. Един транспортен коридор губи стойност, ако пристанищата му не са сигурни. Инвестициите в железопътна инфраструктура се обезсмислят, ако морските връзки са уязвими, а цифровите коридори зависят от физическата защита на кабелите и комуникационната инфраструктура.
Следователно инфраструктурата вече е част от геополитиката. В миналото един анализ можеше да започне с въпроса колко военни кораба има дадена държава. В днешно време един такъв анализ включва пристанища, кабели, железопътни линии, енергийни връзки, цифрови системи и способността на държавите да поддържат тези мрежи работещи при криза. Точно тази логика стои зад европейската Connectivity Agenda, която представя Черно море като част от по-голяма система от геоикономически връзки с Евразия.
6. Западното Черноморие придобива ново значение
България и Румъния имат особено положение като членове на ЕС и НАТО на западното крайбрежие, където европейските транспортни мрежи, Дунавският регион и черноморската инфраструктура се срещат.
България има допълнителна възможност да влияе върху регионалния дневен ред чрез Общата морска програма за Черно море (CMA). През 2026 г. страната пое координацията на програмата. На 7 май 2026 г. бе проведена първата среща на Управляващата група под българско председателство. Поставените приоритети включват мониторинг на морската среда, декарбонизация на морския транспорт, обмен на данни, цифровизация и по-тясна връзка между Черно море и Дунавския регион.
Това е пример за ролята, която по-малка държава може да играе в регионалната политика. България съчетава предимствата на членството си в ЕС и НАТО с географското си положение и участието си в регионалните формати за сътрудничество. За Варна и Бургас това има конкретно измерение, защото черноморската политика се реализира в пристанищата, транспортните връзки, морските университети, научните центрове и логистиката. Стратегическите решения от Брюксел, Анкара и София постепенно се превръщат в реални политики за крайбрежните градове.
7. НАТО и ЕС: две различни роли в един регион
НАТО и ЕС имат различни инструменти, но Черно море ги поставя в едно и също стратегическо пространство. НАТО остава основната рамка за колективната отбрана на Турция, България и Румъния. Срещата на върха в Анкара на 7–8 юли 2026 г. допълнително подчерта значението на Турция в тази система.
ЕС работи чрез инвестиции, инфраструктура, икономическа политика, гражданска устойчивост, морска сигурност и свързаност. Разделението може да бъде предимство, когато една държава има нужда едновременно от военна защита на пристанището и от европейско финансиране за модернизирането му. Проблемът възниква тогава, когато институциите започнат да изграждат паралелни системи без достатъчна координация. Следващият етап в развитието на черноморската сигурност ще зависи от способността да се съчетаят наличните възможности.
8. Сигурността вече не се измерва само с военноморска мощ
Морската сигурност се превърна в по-широко понятие. Мините са само един пример, докато критичната инфраструктура, подводните кабели, пристанищата, енергийните съоръжения и цифровите системи също са част от стратегическата картина. Новата стратегия на ЕС поставя именно тези въпроси в центъра на регионалната политика.
Ако един регион разчита на морски транспорт, сигурността на корабоплаването се превръща в икономически въпрос. Защитата на подводните комуникации става част от цифровата политика, а устойчивостта на пристанищата и железопътните линии придобива значение за националната сигурност. Така границата между икономическа и военна сигурност постепенно се размива.
9. Какъв черноморски ред се оформя?
През 2026 г. се виждат няколко процеса, които се развиват едновременно:
- Военно напрежение: запазва се ролята на НАТО и превръща морската сигурност в непосредствен приоритет.
- Европейско участие: докладът от юли 2026 г. потвърждава, че ЕС възприема Черно море като пространство, свързано пряко със собствената му сигурност и икономическа устойчивост.
- Геоикономически фактор: свързаността между Европа, Турция, Кавказ и Централна Азия придобива все по-голямо значение.
- Регионален формат: България, Румъния и Турция участват в конкретни инициативи — от противоминна дейност (MCM Black Sea) до морска свързаност (CMA).
По-вероятно е да се формира мрежа от частично припокриващи се механизми. НАТО ще запази военната си роля. ЕС ще увеличава икономическото и институционалното си присъствие. Турция ще запази специфичната си позиция около проливите и в регионалната дипломация. България и Румъния ще останат важни връзки между европейските структури и западното Черноморие.
10. Отвъд Монтрьо
Деветдесет години след подписването си през 1936 г. Конвенцията от Монтрьо продължава да бъде важна. Тя не е останка от друга епоха, а правна рамка, чиято значимост се потвърди от войната в Украйна.
Монтрьо регулира проливите, но съвременната черноморска сигурност се простира по-далеч. Тя включва пристанищата, морските маршрути, подводните кабели, енергийната инфраструктура, цифровите системи и транспортните коридори.
За Турция това означава, че нейното значение произтича не само от контрола върху проливите, но и от позицията ѝ на възел между Европа, Черно море, Кавказ и Централна Азия. За ЕС това означава, че Черно море се превръща в част от европейската стратегическа среда. За България и Румъния това засилва значението на западното Черноморие като връзка между европейските институции и регионалното сътрудничество.
Черно море се превръща от периферия в свързващо пространство. Тъкмо затова „отвъд Монтрьо“ не означава отказ от Конвенцията, а разбиране, че бъдещето на региона се определя и от инфраструктурните, икономическите и институционалните процеси около него.
Използвана литература и източници
- 1. NATO. NATO Summit 2026 in Ankara. 7–8 юли 2026 г. Ankara: North Atlantic Treaty Organization. Достъпно на: https://www.nato.int/en/news-and-events/events/2026/07/overview---2026-nato-summit-in-ankara- [Посетено на: 18.09.2026].
- 2. NATO. Event Programme: NATO Summit 2026. 7–8 юли 2026 г. Ankara, Türkiye. Достъпно на: https://www.nato.int/en/news-and-events/events/event-programmes/2026/07/nato-summit-2026 [Посетено на: 18.09.2026].
- 3. REPUBLIC OF TÜRKİYE. MINISTRY OF FOREIGN AFFAIRS. Press Release No: 140, Regarding the 90th Anniversary of the Signing of the Convention Regarding the Regime of the Straits. 20 юли 2026 г. Ankara: Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Türkiye. Достъпно на: https://odessa-cg.mfa.gov.tr/Mission/ShowAnnouncement/418837 [Посетено на: 18.09.2026].
- 4. REPUBLIC OF TÜRKİYE. MINISTRY OF NATIONAL DEFENCE. MCM Black Sea Task Group Visits Burgas During 8th Activation. 20 януари 2026 г. Ankara: Ministry of National Defence of the Republic of Türkiye. Достъпно на: https://www.msb.gov.tr/SlaytHaber/713719cf22fc42c0b5f05f9446ceaffd [Посетено на: 18.09.2026].
- 5. REPUBLIC OF TÜRKİYE. MINISTRY OF NATIONAL DEFENCE. Türkiye, Bulgaria, and Romania Convene for MCM Black Sea Meeting. 20 януари 2026 г. Ankara: Ministry of National Defence of the Republic of Türkiye. Достъпно на: https://www.msb.gov.tr/SlaytHaber/2d1564dcd93a40318c5827df852fffb5 [Посетено на: 18.09.2026].
- 6. EUROPEAN COMMISSION. New EU strategy for secure, prosperous and resilient Black Sea region. 28 май 2025 г. Brussels: Directorate-General for Enlargement and Eastern Neighbourhood. Достъпно на: https://enlargement.ec.europa.eu/news/new-eu-strategy-secure-prosperous-and-resilient-black-sea-region-2025-05-28_en [Посетено на: 18.09.2026].
- 7. EUROPEAN COMMISSION. Joint Report to the European Parliament and the Council on the implementation of the EU strategic approach to the Black Sea region. 6 юли 2026 г. Brussels: Directorate-General for Enlargement and Eastern Neighbourhood. Достъпно на: https://enlargement.ec.europa.eu/joint-report-european-parliament-and-council-implementation-eu-strategic-approach-black-sea-region_en [Посетено на: 18.09.2026].
- 8. BLACK SEA ASSISTANCE MECHANISM. Bulgaria takes the lead in coordinating the Common Maritime Agenda for the Black Sea in 2026. 30 януари 2026 г. Brussels: European Commission. Достъпно на: https://black-sea-maritime-agenda.ec.europa.eu/bulgaria-takes-lead-coordinating-common-maritime-agenda-black-sea-2026 [Посетено на: 18.09.2026].
- 9. BLACK SEA ASSISTANCE MECHANISM. First Steering Group meeting under 2026 Bulgaria’s CMA Coordination. 7 май 2026 г. Brussels: European Commission. Достъпно на: https://black-sea-maritime-agenda.ec.europa.eu/first-steering-group-meeting-under-2026-bulgarias-cma-coordination [Посетено на: 18.09.2026].
- 10. BLACK SEA ASSISTANCE MECHANISM. About the Common Maritime Agenda for the Black Sea. Brussels: European Commission. Достъпно на: https://black-sea-maritime-agenda.ec.europa.eu/about/our-mission [Посетено на: 18.09.2026].