Публикувано на: 05.08.2026 г. | Интервю с: Д-р Гуракуч Кучи
Интервю с д-р Гуракуч Кучи за хибридните заплахи на Балканите
БИМП разговаря с д-р Гуракуч Кучи за хибридните заплахи, Косово и регионалната сигурност. Д-р Кучи е преподавател в Universum College и външен сътрудник на Института за изследвания на хибридната война „OCTOPUS".
1. Бихте ли представили накратко своята работа и как насочихте вниманието си към хибридните заплахи в Западните Балкани?
Моята ориентация към изучаването на хибридната война не възникна като академично упражнение, а като неотложна необходимост да се запълни доктринална празнина в отбраната на Косово. Класическите концепции за сигурност, които предвиждат агресия само чрез танкове на границата, са остарели. Косово всеки ден е изправено пред асиметрична война, в която дезинформацията, кибератаките, правната война (използването на правото като оръжие), злоупотребата на Сърбия със сръбското малцинство и инструментализирането на организираната престъпност служат като инструменти за подкопаване на нашия суверенитет.
В работата си в Universum College и Института „OCTOPUS" прилагам трансдисциплинарната методология, защото агресорът не действа в отделни сектори. Кампанията по дезинформация подготвя почвата за барикади, барикадите се финансират от организираната престъпност, докато дипломацията на Белград използва това напрежение, за да търси политически отстъпки. Моята цел е чрез стратегически анализ да демонтирам тази взаимосвързана архитектура на агресията и да предложа на нашите институции не просто прочит на събитията, а превантивна доктрина.
2. И албанците, и българите исторически са живели под сянката на по-големи сръбски и руски хегемонистични проекти. До каква степен според Вас това оформя общ стратегически възглед между София и Прищина/Тирана?
Историята ни дава осъзнатост, но реалната геополитика изисква прагматизъм. Вярно е, че и албанците, и българите са изпитали последиците от сръбския и руския хегемонистичен експанзионизъм. Разчитането само на „споделено историческо страдание" обаче е стратегическа грешка. България е член на НАТО и ЕС, но същевременно остава едно от основните бойни полета на руското енергийно и информационно влияние в региона.
Общият интерес на София, Прищина и Тирана не се гради върху носталгия, а върху конкретни интереси на сигурността: блокиране на руско/сръбското проникване в критичната инфраструктура, защита на търговските и военните маршрути (като Коридор VIII) и предотвратяване на това Белград и Москва да използват правото на вето за блокиране на регионалната интеграция. Сътрудничеството не бива да остава на равнището на декларациите, а трябва да се превърне в оперативен обмен на разузнавателна информация и дипломатическа синхронизация.
3. Как бихте определили ядрото на стратегията на Сърбия за хибридна война спрямо Косово и кои инструменти – дезинформация, паралелни структури, икономически натиск – смятате за най-опасни днес?
Стратегията на Сърбия спрямо Косово се основава на доктрината за създаване и поддържане на състояние на криза. Белград цели непрекъснато да създава глобална нагласа срещу Косово, като използва сърбите и представя, че се извършват етническо прочистване, нарушения на правата на човека, посегателства върху религиозните свободи и подобни неща, които създават психологически терор. Чрез тази пропаганда и дезинформация да легитимира своите терористични атаки срещу Косово, разделянето на Косово и да намери подкрепа и легитимация за действията си в международната общност.
Тя непрекъснато произвежда изкуствени кризи, които активира чрез пропагандната машина, за да представи сръбското население като жертва; използва също незаконни мрежи и организирана престъпност, за да оспорва реда. Накрая тя се представя пред международната общност едновременно като жертва и като решаващ проблема, а това решение е връщане към статуквото, а именно към положението, при което не позволява на Косово да разшири върховенството на закона. Отбраната на Косово срещу този модел вече не може да бъде пасивна. Косово трябва да повиши цената за Белград за всяка произведена криза, като му попречи да използва незаконни инструменти на място.
4. До каква степен Сърбия е независим актьор и до каква степен е проводник на руското влияние в Косово и по-широкия регион?
Грешка е Сърбия да се разглежда като пасивна марионетка на Москва, също както е грешка тя да бъде третирана като неразбран европейски партньор. Сърбия е ревизионистичен актьор със собствена програма („Сръбски свят"), който използва мощта на Русия като стратегически мултипликатор. Русия и Сърбия имат симптоматично транзакционно партньорство: Москва се стреми да запази Балканите като втори открит фронт срещу НАТО, за да отвлича вниманието на Запада от Украйна; Белград използва руското вето в ООН и руската медийна инфраструктура, за да възпрепятства консолидирането на държавността на Косово.
Фактът, че съгласуваността на Сърбия с външната политика на ЕС остава минимална и че медии като RT Balkan се излъчват чрез сръбски държавни платформи, доказва, че Белград е направил стратегически избори. Сърбия е доброволен проводник на руското влияние, защото това влияние обслужва с прецизност нейните регионални цели. Следователно цялата стратегия е Сърбия да изглежда като „неутрален" актьор, защото това позволява на Русия да има легален вход за шпионаж и саботаж в западната геополитическа сфера.
5. Писали сте за положението на албанците в Северна Македония. Как бихте го характеризирали днес и те ли са цел на същите хибридни стратегии, които идентифицирате на други места в региона?
Албанците в Северна Македония не са просто етническо малцинство; те са държавотворен елемент. Днес обаче тяхното положение е изправено пред фин риск: постепенното административно обезценяване на правата, придобити чрез Охридското споразумение. Хибридната стратегия, прилагана срещу тях, не използва барикади, както в северно Косово, а използва етническа поляризация, правно преосмисляне на статута на езика и пренебрегване на институциите на равенството. Това е съпроводено от усилието за фрагментиране на албанския политически фактор.
Това е част от онова, което наричам „психополитическо обкръжаване на албанското пространство": целта на проруските и сръбските актьори е да създадат впечатлението, че албанците в Косово, Албания и Северна Македония нямат общи стратегически интереси и че могат да бъдат победени или дефакторизирани поотделно. Отговорът на това не е фолклоризъм, а стриктно опиране на стандартите на НАТО и ЕС за конституционно равенство, съпроводено от подход, който създава общ геополитически начин на мислене.
6. България и Косово са изправени пред паралелни предизвикателства, свързани с руското влияние и демократичната устойчивост. Къде виждате най-полезния потенциал за сътрудничество между нашите страни и общностите на мозъчните тръстове?
Винаги трябва да започваме с най-подходящото, а това е интелектуалното наблюдение. Следователно, ако интелектуалният капацитет и анализите намерят пространство за комуникация, тогава е проправен път, който след това изучава и анализира модалностите за решаване на общите проблеми на сигурността и демократичната устойчивост, тъй като това са първите стъпки, които преодоляват и ксенофобията на дистанцията.
След това, без отлагане, трябва да преминем към механизми с оперативно въздействие. Четирите области, в които сътрудничеството носи реална устойчивост, са: взаимосвързан анализ на кампаниите по дезинформация, като тук българските изследователи познават матрицата на руското разузнаване, докато Косово оперативно знае как тази матрица се адаптира към езиците на Балканите чрез Белград. Втората е мониторингът на финансовите източници, бот мрежите и различните канали, използвани за регионална дестабилизация. Третата е защитата на избирателните процеси и киберинфраструктурата, а четвъртата е създаването на постоянна обсерватория Косово–България срещу хибридната война.
7. Какво според Вас България би могла да научи от опита на Косово в противодействието на хибридната намеса – и обратно, какво би могло Косово да научи от опита на България? Как можем да работим по-добре заедно?
България трябва да разбере от Косово, че опитът на Косово с хибридната война не е само фалшиви новини в социалните мрежи. Косово е доказало, че дезинформационните наративи са военни подготвителни фази, използвани за оправдаване на насилието на прокси групи, пътни блокади и оспорване на суверенитета. България трябва да развие по-агресивна култура на ранно предупреждение. Междувременно Косово трябва да се учи от България как борбата с хибридната намеса се институционализира в рамките на механизмите на НАТО и ЕС, включително чрез използването на финансови санкции, разкриването на дипломатически шпионски мрежи и защитата на енергийния сектор. И двете страни имат една слабост, а именно фрагментирания отговор. Кибератаката се третира като технически проблем, докато медийната кампания се третира като журналистически проблем. Ефективността изисква интегриран държавен подход.
8. Поглеждайки пет години напред, по-оптимистично или по-песимистично сте настроен за способността на албанската нация – в Косово, Албания и Северна Македония – да устои на хибридния натиск и коя единствена промяна би подобрила най-много нейното положение?
Оптимизмът трябва да се основава на капацитет, а не на надежда. Албанците днес имат геополитически предимства както никога досега (членството на Албания и Северна Македония в НАТО, присъствието на KFOR и развитието на армията на Косово). Но нашата основна слабост остава стратегическата фрагментация. Хибридните актьори разглеждат албанското пространство като оперативно разпределена система и нанасят удари по най-слабите точки, докато албанските политически елити реагират поотделно според административните граници.
Единствената стратегическа промяна, която трябва да бъде направена, е създаването на Постоянен съвет за стратегическа координация и национална сигурност (Косово–Албания–албанският фактор в Северна Македония), с участието на експерти по сигурността и диаспората. Този механизъм не е политически или наднационален проект, а евроатлантическа платформа за синхронизация на сигурността, която осигурява съвместни оценки на заплахите, обща доктрина за киберотбрана, единна стратегическа комуникация, особено по време на кризи, и координирана борба с правната война и дезинформацията. Ако не изградим този общ капацитет в рамките на 5 години или по-рано, ще останем зад мобилизацията, която предприема НАТО, и зад изискванията, поставяни от глобалните заплахи през идните години.
Въпросите задава д-р Димитър Керанов