Между Европа и Азия: Стратегическата свързаност между България и Турция в новата геоикономическа среда

Публикувано на: 11.11.2026 г. | Автор: Беррин Йешил

Между Европа и Азия: Стратегическата свързаност между България и Турция в новата геоикономическа среда

Беррин Йешил

В съвременните международни отношения критичната инфраструктура все по-често се разглежда не само като технически или търговски актив, а като инструмент за геополитическо влияние и икономическа устойчивост. Транспортните маршрути, енергийните преносни мрежи и международните цифрови комуникации влияят върху стратегическата автономия на държавите, устойчивостта на глобалните вериги за доставки и способността на държавите да запазят достъпа си до пазари в условия на системна нестабилност.

След 2022 г. пренасочването на търговските потоци вследствие на войната в Украйна и геополитическото напрежение в Близкия изток превърна Югоизточна Европа във важна връзка за търговията между континентите. В тези условия Средният коридор (Trans-Caspian International Transport Route – TITR) се очертава като важна алтернатива на Северния маршрут. Развитието на този маршрут обаче зависи и от свързаността между България и Турция, която осигурява достъп до единния европейски пазар.

България и Турция имат важно географско положение: България се намира на външната граница на Европейския съюз и осигурява транспортни връзки към Балканите и Централна Европа, а Турция е сухопътен и морски транспортен възел, свързващ Европа с Кавказ, Централна Азия и Близкия изток. Географското положение обаче само по себе си не гарантира икономическо предимство.

Основният изследователски въпрос на настоящия анализ е:

Може ли стратегическата свързаност между България и Турция да превърне географското им положение в устойчиво геоикономическо предимство за Югоизточна Европа и връзките между Европа и Азия?

За да отговори на този въпрос, анализът разглежда три допълнителни въпроса:

1. Какви стратегически възможности разкрива съвместното развитие на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура?
2. Кои са основните структурни, финансови и институционални пречки пред пълноценната интеграция на мрежите на двете държави?
3. Как двустранното сътрудничество може да се съчетае по-ефективно с инициативата на ЕС Global Gateway и регионалните формати за сътрудничество?

Геоикономическото значение на България и Турция

Геоикономическата позиция на България и Турция не се изчерпва с географското им съседство; тя се определя от различното им институционално положение и взаимно допълващите се функции в регионалната инфраструктурна система.

Като държава — членка на ЕС, участваща в единния пазар и разположена на външната шенгенска граница, България осигурява пряка връзка с европейските транспортни коридори (като осите Orient/East-Med на TEN-T). Тя прилага общите митнически стандарти и има достъп до европейските финансови механизми. Пристанищата във Варна и Бургас и мостовете над Дунав допълват транспортните ѝ връзки. Турция е страна кандидатка за членство в ЕС, партньор в Митническия съюз и член на НАТО. Тя е основен транзитен възел между Европа и Азия за Средния коридор и проекта „Път на развитието“ и контролира стратегическите проливи Босфора и Дарданелите.

Тази взаимозависимост създава основа за стратегическо партньорство: Турция осигурява преноса на стоки и енергийни ресурси от Азия, докато България осигурява институционалното и логистичното включване на тези потоци в европейската икономика. Географската позиция създава потенциал, но за превръщането му в икономическо предимство е необходима модерна транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура.

Транспортна свързаност и стратегически коридори

Транспортната инфраструктура е най-видимото и непосредствено измерение на българо-турската свързаност.

- Сухопътни гранични пунктове и техният капацитет

ГКПП „Капитан Андреево“ / „Капъкуле“ е вторият най-натоварен сухопътен граничен пункт в света и основен транспортен възел за транзитния трафик между Европа и Азия. През 2023 г. през пункта са преминали над 1 милион товарни автомобила, а според съобщения на Министерството на транспорта и съобщенията на България през 2025 г. оттам са преминали общо 11 милиона пътници и 4 милиона превозни средства.

Това системно претоварване води до сериозни затруднения при преминаването на границата. Продължителното изчакване на тежкотоварните автомобили причинява значителни финансови загуби за логистичния сектор и намалява конкурентоспособността на коридора. Поради това модернизацията и разширяването на капацитета на алтернативния ГКПП „Лесово“ / „Хамзабейли“ се превръщат в неотложен инфраструктурен приоритет.

- Железопътна модернизация и интермодални връзки

За пренасочване на товарите от автомобилен към по-екологичен железопътен транспорт с по-голям превозен капацитет се реализират няколко ключови проекта:

1. Жп линия Халкалъ–Капъкуле: Проект за високоскоростен железопътен транспорт, подкрепен от ЕС по програма IPA II с 275 милиона евро безвъзмездна помощ. Откриването на участъка Черкезкьой–Капъкуле през октомври 2026 г. съкращава времето за железопътно пътуване от Истанбул до българската граница до 1 час и 30 минути.
2. Алтернативно трасе Одрин–Лесово–Елхово–Ямбол: Проект, обсъждан от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), за изграждане на втора жп връзка към Турция през Лесово, която да поеме нарастващия товарен трафик.
3. Регионален план за 22,8 млрд. евро и проект Sea2Sea: Тристранната инициатива между България, Гърция и Румъния за 25 трансгранични инфраструктурни проекта по оста Балтийско море – Черно море – Егейско море може да се свърже с турската железопътна мрежа, за да се оформи непрекъснат мултимодален коридор.

Целта е не само да се увеличи обемът на транзитните превози, но и да се изгради интегрирана мрежа, която свързва железопътния, автомобилния и морския транспорт и улеснява прехвърлянето на товари между тях.

Енергийна свързаност и сигурност на доставките

Енергетиката е второто основно направление на българо-турската свързаност. В условията на променена геополитическа среда и стремеж към окончателно прекратяване на зависимостта от руски фосилни горива газовите и електроенергийните връзки придобиват съществено значение.

Съществуващата газова инфраструктура осигурява възможност за пренос на втечнен природен газ (LNG), доставян на турските терминали, към пазарите на България, Румъния, Молдова и Украйна. Споразумението между „Булгаргаз“ и турската BOTAŞ предостави физически капацитет, но постави на преден план въпроса за търговската гъвкавост. Постигнатият през август 2026 г. протокол относно двустранната координация потвърждава, че физическата свързаност трябва да бъде подкрепена от пазарна прозрачност, финансова устойчивост и пълно съответствие с европейските правила за конкуренция. В по-дългосрочен план сътрудничеството между системните оператори ЕСО (България) и TEİAŞ (Турция) за разширяване на преносния капацитет създава условия за по-добра интеграция на пазарите и балансиране на мрежите при нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

Цифрова свързаност и новите инфраструктурни измерения

През XXI век свързаността обхваща не само преноса на стоки и енергия, но и сигурния обмен на цифрови данни.

Особено важно място в това отношение заема проектът KARDESA (Black Sea Digital Connectivity Cable System). Проектът предвижда полагането на подводен фиброоптичен кабел с дължина приблизително 1700 км в Черно море с излаз на сушата край Ахелой и пряка връзка до София. Инвестицията, оценявана на над 100 милиона евро, цели да свърже България с Турция, Грузия и Украйна.

Проектът може да подпомогне развитието на България като европейски център за изкуствен интелект и облачни технологии и да укрепи ролята на Турция в обмена на данни между Европа и Азия. Защитата на тази цифрова инфраструктура обаче изисква засилено сътрудничество в областта на киберсигурността и физическата защита на подводните комуникационни мрежи.

Европейският съюз и регионалната рамка за свързаност

Българо-турското сътрудничество се развива в контекста на мащабни европейски и регионални политики:

1. Global Gateway и Connectivity Agenda Platform: Стратегията на ЕС Global Gateway насочва значителни ресурси за свързаност между Европа и Централна Азия през Черноморския регион. В рамките на стартиралата през юни 2026 г. Connectivity Agenda Platform се предвижда мобилизирането на до 2 милиарда евро публични и частни инвестиции за транспортни и дигитални коридори.
2. Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T): Интегрирането на българските коридори в TEN-T гарантира европейско съфинансиране за модернизация на критичните връзки към турската граница.
3. Инициативата „Три морета“ (3SI): Турция участва като стратегически партньор в 3SI. Инициативата предоставя възможност за координация по оста север–юг (Балтийско – Черно – Егейско море).

Структурни предизвикателства и геоикономически рискове

Въпреки този потенциал развитието на свързаността среща сериозни пречки:

• Административни и митнически затруднения: Забавянията на ГКПП „Капитан Андреево“ произтичат от несъответствия между митническите информационни системи, различията в регулаторните рамки на ЕС и Турция и бавните фитосанитарни проверки.
• Неравномерен темп на строителство: Модернизацията на железопътните мрежи и граничните съоръжения често напредва с различни темпове от двете страни на границата.
• Финансови предизвикателства: Стратегическите инфраструктурни проекти изискват значителни средства, които не могат да бъдат осигурени единствено от националните бюджети. Това налага използването на публично-частни партньорства и подкрепа от международни финансови институции (ЕИБ, ЕБВР).
• Геополитически рискове: Продължаващият конфликт в Черно море и нестабилността в Близкия изток създават преки заплахи за сигурността на морската инфраструктура и критичните подводни мрежи.

Стратегически препоръки

За да се превърне географската близост в устойчиво предимство, анализът предлага следните препоръки:

1. Създаване на съвместна работна група за стратегическа свързаност: Формиране на постоянен тристранен координационен механизъм (София–Анкара–Брюксел) за синхронизиране на инфраструктурните инвестиции.
2. Въвеждане на цифров митнически протокол: Разработване на обща платформа за предварително електронно споделяне на данни за преминаването през ГКПП „Капитан Андреево“ / „Капъкуле“ за съкращаване на времето за обработка.
3. Ускоряване на жп проекта Ямбол–Елхово–Лесово: Приоритетно осигуряване на финансиране за втората железопътна връзка към Турция с цел облекчаване на товарния трафик.
4. Енергийна съвместимост и прозрачност: Предоговаряне на енергийните споразумения въз основа на пазарните принципи, диверсификацията и пълната съвместимост с европейското право.
5. Защита на цифровата инфраструктура: Приемане на съвместни протоколи за киберсигурност и физическа охрана на проекта KARDESA и черноморските кабелни мрежи.
6. Оползотворяване на Global Gateway: Активно кандидатстване със съвместни проектни предложения пред международните финансови институции по линия на Connectivity Agenda Platform.

Географското положение на България и Турция им дава възможност да играят по-значима роля в развитието на новите междуконтинентални транспортни коридори. Основният извод от анализа е, че географската близост е необходимо, но недостатъчно условие за геоикономически успех.

Превръщането на географското положение в устойчиво геоикономическо предимство изисква преодоляване на административните и инфраструктурните пречки, модернизиране на граничните пунктове, ускоряване на изграждането и модернизацията на железопътните връзки, гарантиране на гъвкавост в енергийните доставки и изграждане на защитена цифрова мрежа. Чрез съгласувани действия София и Анкара могат да превърнат Югоизточна Европа от транзитна периферия във важен фактор за икономическата сигурност на връзките между Европа и Азия.

Използвани източници

1. European Commission. (2026). Joint Report on the Implementation of the EU Strategic Approach to the Black Sea Region. EUR-Lex, CELEX: 52026JC0015.
2. Cenusa, D. (2026). The EU's Great South Caucasus Geopolitical Puzzle. European University Institute. DOI: 10.2870/3519424.
3. Republic of Bulgaria, Ministry of Foreign Affairs. (2026). Three Seas Initiative Framework and Regional Priorities.
4. Republic of Türkiye, Ministry of Foreign Affairs. (2026). Türkiye's Connectivity and Multilateral Transportation Policy.
5. European External Action Service (EEAS). (2023). Kapitan Andreevo Border Infrastructure and Capacity Assessment Report. Operational Analysis.
6. Ministry of Transport and Communications of the Republic of Bulgaria. (2026). Bulgaria and Turkey Placed Emphasis on Key Infrastructure Projects and the Facilitation of Traffic Across the Border, 27 May 2026.
7. European Commission. (2026). Commissioner Kos Attends Inauguration of Key Railway Project on the Border Between Türkiye and Bulgaria, Boosting EU Connectivity, 8 October 2026.
8. European Commission, DG MOVE. (2026). Bulgaria, Greece and Romania Step Up Delivery of Strategic Transport Links, 9 October 2026.
9. Council of Ministers of the Republic of Bulgaria. (2026). Prime Minister Rumen Radev: Our Region’s Future to Be Increasingly Dependent on Connectivity Between Bulgaria and Türkiye, 13 August 2026.
10. Ministry of Innovation and Growth of the Republic of Bulgaria. (2026). KARDESA Project to Position Bulgaria as a European Hub for AI, Cloud Computing, 28 January 2026.
11. European Commission. (2026). EU Launches Connectivity Agenda Platform to Strengthen Links Between Europe and Central Asia Through the Black Sea Region and the South Caucasus, 23 June 2026.
12. European Commission. (2026). Advancing a Cross-Regional Connectivity Agenda, Linking the EU with Central Asia, via Türkiye and the South Caucasus, 6 February 2026.
13. National Statistical Institute of Bulgaria (NSI). (2026). Trade in Goods with Third Countries (Extrastat) – Preliminary Data, July 2026. Sofia: NSI.