България и Молдова – приятелство и общи предизвикателства

„Всеки един има дълг да върши възможното.“ – Васил Априлов

България и Молдова

Публикувано на: 31.07.2025 г. | Автор: д-р Димитър Керанов

България и Молдова – приятелство и общи предизвикателства

Посещението на българския министър-председател в Молдова и подкрепата му за европейското бъдеще на Кишинев е ясен знак за продължаващото сътрудничество и солидарност между двете държави. Те споделят дългогодишни исторически и културни връзки, а днешната политическа подкрепа е логично продължение на това партньорство.

Особено важна е ролята на българската общност в Молдова, съсредоточена основно в района на Тараклия. Българите в страната са около 2% от населението. В Тараклия действа филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“ – дългогодишен символ на сътрудничеството в образованието. Университетът е жива платформа за диалог, културен обмен и развитие, а молдовското правителство инвестира в региона и полага усилия за гарантиране на правата на българите в страната.

Българската общност в Молдова може да играе положителна роля като мост между двете страни. Подкрепата за нея трябва да стъпва на принципите на равноправие и насърчаване на културното многообразие – в духа на европейските ценности.

Сътрудничеството между България и Молдова трябва да се разшири и в икономическата сфера. Насърчаването на инвестиции, бизнес партньорства и подкрепата за малките и средни предприятия ще донесат ползи и за двете страни. Българските компании могат да открият нови пазари, а молдовският бизнес – достъп до европейския пазар чрез български партньори.

Общи външни заплахи

България и Молдова са изправени пред сходни хибридни заплахи от страна на Русия – дезинформация, икономически натиск и политическа намеса. В Молдова това включва и замразения конфликт в Приднестровието. Важно е да се подчертае, че в контекста на войната в Украйна, сигурността и устойчивостта на Молдова са важни и за България, и за цяла Европа.

Предстоящите парламентарни избори на 28 септември тази година ще определят бъдещата посока на страната – уверено към Брюксел или обръщане към Москва.

Но българският опит показва, че членството в ЕС не е решение само по себе си – проблемите с върховенството на закона, корупцията и руското влияние могат да продължат. Затова реформите трябва да са постоянни, а демокрацията – защитавана всекидневно както от вътрешно подкопаване, така и от външно.

Внимание: Изразените мнения в тази статия принадлежат единствено на автора и не отразяват непременно официалната позиция или политика на която и да е институция или организация. Съдържанието е само с информационна цел.
Сподели:
← Назад към Централна и Източна Европа